Днес следобед  внезапно почина Тодор Славков.Той е роден 18 май

Днес следобяд  внезапно умря Тодор Славков.

Той е роден 18 май 1971 година и е наследник на Иван Славков и Людмила Живкова. Майка му умира, когато е едвам на 10 години на днешната дата - 21 юли 1981 година Кръстен е на дядо си Тодор Живков. Има една полусестра Евгения Живкова. На 21 юли 2021 година е умрял и чичо му Владимир Живков.

Евгения Живкова удостовери тъжната новина: " Вярно е, да, брат ми е умрял. Не мога да приказвам повече, доста сме смутени всички. Не желаем да бъдем притеснявани от медиите ".

Славков бе едвам на 54-годишна възраст.

Внукът на Тодор Живков е умрял към 15 часа в къща за посетители в село Асен край Казанлък, където е бил настанен от петък. 

По непотвърдена информация Тодор Славков се е самоубил. Той е открит умрял от свои другари, които са повикали полиция. Вероятно е поставил самичък завършек на живота си. 

Малък Тошко, както го назоваха приятелите му, е бил открит безжизнен от хора от компанията му. По същия метод преди 44 години намират бездиханна майка му във вилата в " Бояна ".

Славков приключва Първа британска езикова гимназия през 1989 година След това приключва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален. Години наред страни от обществения живот в България, само че през 2013 година взе участие в предаването " Ексмилионер търси брачна половинка " по несъществуващата през днешния ден ТВ 7.

Година по-късно, през 2014-а, влезе във " ВИП Брадър Ол Старс " и разгласи: " Върнете ми страната! ".

На общинските избори през 2015 година несполучливо се кандидатира за общински консултант в София от партията „ Напред България ".

Бохем, душата на компанията, правилен другар, човек с богата просвета и безконечен оптимист. Такъв ще го запомнят околните му, които са в потрес от неочакваната загуба. 

Карма: Людмила Живкова, умряла на 21.07.1981 г. 

Владимир Живков, брат й, умрял на 21.07.2021 г. 

Тодор Славков, синът й, умрял на  21.07.2025 година

Предлагаме ви изявление на Валерия Велева с Тодор Славков, направено на 10 септември 2011 година.

С Тодор Славков се срещаме ден след тържествата в Правец по случай 100-годишнината от рождението на дядо му Тодор Живков. Доволен е, че събитието провокира медиен звук и че доста хора са уважили паметта на някогашния Първи. Внукът на Живков, който преди две години се трансформира в емблема на шоуто " ВИП Брадър ", заобикаля публицистите. Репликата му " Върнете ми страната " стана шлагер, а той продължава да твърди, че дядо му е градил, до момента в който всички след него са разрушавали.

Одумван, оплюван или харесван, Тодор Славков има едно неоспоримо качество - приказва това, което мисли. И не държи сметка за оценките на обществото. Директен е до прекаленост, като че ли е опериран от дълбоки усеща или просто се прави на непукист. Облечен е повърхностно. Води със себе си щерка си - четиригодишната Катерина, кръстена на майката на Иван Славков. Оплаква се, че бизнесът му " по никакъв начин не върви ".

Срещаме се в офиса на сестра му Жени Живкова, където тя е пренесла бамбуковите столове от кабинета на Живков, до момента в който той живееше в нейния дом в " Бояна ". След гибелта му дизайнерката е направила главен ремонт на къщата.

- Знаеш ли, Тодоре, че тези столове, на които сме седнали в този момент с теб, бяха в кабинета на дядо ти в " Бояна "?
- Не, в този момент го слушам за първи път. Помня ги доста добре, още от дете тези столове. И татко ми имаше от тях. Бяха към тридесетина, подарени на дядо ми от Фидел Кастро при визитата му в Куба. Адски здрави са. Повече от 30 години ги употребяваме.

- Какъв е последният ти спомен от дядо ти?
- Не желая да си го припомням! (Прави дълга пауза) Последната ми среща с него беше в болничното заведение, на 5 август 1998-а, таман бе умрял и ни вкараха със сестра ми да го забележим. Дядо изкара два месеца в болничното заведение - последния месец беше в кома. А преди този момент беше в доста положително здраве. Но му се отлепи мозъчната кора. От годините...

- Нямаше ли събиране на фамилния съвет на клана Живкови към леглото му, не ви ли даде директиви?
- Не, не. Тази измислица за клана Живкови постоянно ми е била доста забавна. Не ми е давал последни упътвания, нито заръки. Никога не ми се е карал. Никога не ми е давал ум, даже като съм бил дете. Никога не сме си говорили на съществени тематики и по-късно, когато пораснах. Но всичко в тези години дължа на него и на татко ми.

- А татко ти не ти ли заръча нещо, преди да си отиде от този свят?
- Заръча ми, да! Заръча ми да върша наследник. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), баща ме извика в болничното заведение. Не можеше да приказва, тъй като беше интубиран, само че на листче с печатни букви ми написа: " Прави наследник! " Пазя си листчето.

- А пък ти се раздели с майката на щерка си?
- Да, разграничени сме. Никога не сме имали брак, пишат се нелепости по вестниците, че сме се развели. Ние не сме се женили.

- Раздялата ви дефинитивна ли е?
- Май е дефинитивна.

- Има ли друга жена до теб?
- Не.

- Грижиш ли се за Катерина?
- Да, тя е на-хубавото нещо, което съм направил в този живот.

- Чувстваш ли се уединен? 
- Е, по какъв начин да не се усещам уединен! Макар че от време на време ми се желае да остана самичък. Аз съм прекарал много години от живота си, не приказвам за времето в пандиза, отвън фамилията и съм привикнал да бъда самичък. Всъщност рядко се усещам уединен.

- Трябва да побързаш да изпълниш заръката на татко си?
- Да. Трябва да я извърша. Мисля по въпроса.

- Приличаш на татко си, носиш нещо от неговото държание на плейбой.
- От него съм го наследил, само че в никакъв случай няма да мога да го надмина. Пък и не се стремя.

- Показваш удивителна жизнеспособност, от кое място идва?
- Наследство може би. Баща ми беше подобен. Психиката ми е постоянна. А приликата ми с него не е единствено образна. Едва когато се видях по малкия екран по какъв начин наподобявам, разбрах какъв брой наподобявам на татко си. Бях учуден.

- Жизнен си, само че не си изчерпателен. Като че ли минаваш сред капките?
- За страдание права си. Целият ми живот по този начин протече.

- За разлика от теб Жени се оказа доста жилава.
- Да, татко ми доста я почиташе. Сестра ми е радикално друга от мен, тя е волева. В годините, когато аз бях в Швейцария, тя се грижеше тук за дядо ми, който бе под домакински арест, за татко ми - също в ареста. Човек може да разбере какво й е било на нея.

- Връзката ви с нея е доста мощна, кръвта ли ви сплотява?
- Не. Проблемите ни сплотиха.

- За какво ти се е карала?
- О, доста ми се е карала. И в този момент го прави. За най-различни неща: " пий по-малко ", " не се смей толкоз мощно " - все житейски заръки. Но в никакъв случай за нищо не ме е серпантина, тъй като знае, че ще има противоположен резултат.

- Защо по този начин бързо си отиде татко ти?
- Аз обядвах с него ден преди да влезе в болничното заведение. Беше в положително въодушевление. За всички нас беше изненада, като му сложиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб изобщо не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше доста бързо. Лекарите направиха всичко допустимо. Сестрите търчаха към него. До края резервира духа си. Макар че лекарите непрекъснато ту го вкарваха в медикаментозна кома, ту го изкарваха. Беше жестока борба със гибелта! Беше интубиран от самото начало. Но за секунда не се съобщи.

- Кога изпита най-силната тъга?
- Още изпитвам тъга. Това е доста необичайно, тъй като колкото повече време минава, толкоз по-силна тъга изпитвам. Но сигурно е по-лесно да загубиш родител на тези години, в сравнение с, когато изгубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е допустимо да загубиш родител. Чувал си за гибелта, само че в никакъв случай не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Колкото и майка ми да е отсъствала от вкъщи, тъй като тя работеше като луда и за нас с Жени се грижеха дами, гибелта й отвори голяма празнота пред мен. Но, апелирам те, мъчно ми е да приказвам за нея, избирам да не ме питаш, тъй като тези мемоари са мъчителни за мен... Ние бяхме на отмора със сестра ми в Боровец, татко ми ни извика незабавно в София, изправи ни пред себе си и напряко ни сподели: " Деца, майка ви е умряла. " Директно, без никакви увъртания. Как се приема това от едно дете на 10? Сестра ми беше на 15. А майка ми беше велика жена. Това, което тя е направила за културата, никой след нея не е направил. Да, тя е употребила събитието да е щерка на Първия, само че е имала блян и воля да го направи. Същото е и с дядо. И двамата занапред ще бъдат оценени. Но би трябвало да мине време.

- В живота си все след катафалки на близки вървиш, виждала съм те след катафалката на дядо ти, след това на татко ти. Как запазваш равновесие?
- Приемам гибелта за най-нормалното нещо, стига да е в естествената житейска поредност.

- Странно примирие! Какво ти лиши пандизът?
- Две от най-хубавите години на един младеж. Влязох на 23 години. Да, отношението към мен беше доста положително и съм признателен на шефа на пандизите по това време, а и самите пандизчии ме одобриха доста добре. Но това не промени възприятието за неправда.

- Озлоби ли се?
- Озлобих се, несъмнено!

- Минавала ли е през главата ти мисълта за възмездие?
- Не! На кого да отплащам? Аз съм си отговорен за ареста в Швейцария. Моите лудории нямат край. Карах мотор като вманиачен и полицейска кола ме спря за превишена скорост. А от година и половина се криех в Швейцария. Бях разгласен първо за национално, а след това за интернационално търсене. Живеех в един планински апартамент на приятеля на татко ми Горан Такич (сръбския лобист от кино лентата на Военновъздушни сили, с който Славков бе упрекнат в корупция - б.а.). Швейцарските управляващи ме арестуваха през 1994-а и добре, че ме арестуваха, тъй като един път вечно тази история с изнасилването трябваше да завърши. Сега към този момент всичко е зад тила ми и повече не се занимавам с нея. Иначе несъмнено щях да се укривам до ден сегашен... Спомням си, когато ме екстрадираха от Швейцария в България - беше февруари 1995-а, на летището в София ме чакаха нашите барети. Още от пандиза ме охраняваха швейцарските барети, все едно че прекарват Ескобар (прочут колумбийски наркобарон - б.а.) до летището. Не знам какво са очаквали. А аз от самото начало, от първия момент на пребиваването ми в Швейцария, мечтаех да се върна в България. Баща ми знаеше за тази моя носталгия и по тази причина, когато ме оповестиха за търсене, ми сподели: " Коленете ти ще счупя, даже в случай че единствено си помислиш да се връщаш! "

- Участвал ли си в груповото обезчестяване на Мила Гешева?
- Не! (Тодор Славков излезе от пандиза през март 1996-а, а бе оправдан изцяло едвам през 2002 година - б. а.)

- Виждал ли си по-късно Мила Гешева?
- Не. Никога! Доколкото знам, тя живее в Швейцария.

- Кой скалъпи тази история?
- Питай службите. Аз персонално нямам отговор. Но не се окайвам. Не скърбя за нищо. Не проклевам ориста си! Видял съм доста от живота, грабил съм с цялостни шепи от него и за нищо не се тормозя.

- Кога разбра, че службите ви наблюдават?
- Винаги сме го знаели. Аз знам от дете, че ни подслушват непрекъснато, че телефоните ни са на слушалки, че на всички места в къщата има бръмбари. Свикнал съм с възприятието да те следят. Може би по тази причина ми беше толкоз елементарно във " ВИП Брадър ".

- Познаваш ли Димитър Иванов, който е отговарял по линия на Държавна сигурност за вас?
- Не го познавам, само че знам какво е правил. Баща ми имаше към него негативно отношение, без обществено да го е показвал. А Димитър Иванов не се е изказвал в никакъв случай неприятно за нашето семейство. Знаел е в елементи всичко за нашия живот, кой какво прави, с кого върви, къде върви, какво ядем - всичко! 

- Рухвал ли си в миналото?
- Не. Имал съм депресии, само че за самоубийство не съм мислил в никакъв случай.

- Чашката? Играе ли в ръцете ти?
- Е, обичам да пия. Ще бъде жалко да отхвърлям това.

- Какви бяха слабостите на дядо ти?
- Обичаше лова. Разказваше ми ловни истории. Като дете ме водеше по ловните хижи. За друга уязвимост не мога да се сетя. Но и нямам желание да споделям какъв брой непретенциозен човек е бил, тъй като знам, че ще звучи тривиално и множеството хора няма да ми повярват. Той нямаше занимания, поради които да се пръскат държавни пари. Каквото и да приказвам, никой няма да ми повярва. Тодор Живков ядеше качамак, фасул, пълнени чушки, виждам изражението на лицето ти - мъчно е през днешния ден някой да го повярва. Вярно, имаше готвач, сервитьор, обслужващ личен състав от десетки хора към него, само че той си беше подобен човек - без искания.

- Имат ли съображение тези, които търсят прилики сред Живков и Борисов?
- Не. Дядо ми е уважавал Бойко. Имаше връзка сред тях. Но няма никаква аналогия сред двамата.

- Как си обясняваш носталгията по Живков?
- Нармално е. Онзи ден гледах по ТВ7 спор сред Костадин Чакъров и Атанас Атанасов от ДСБ по безконечната тематика за комунизма. Атанасов сподели най-голямата нелепост на света, че едно време съгласно комунистите всичко било окей, а в реалност хората нямали какво да ядат. Да, нямаше банани, както в този момент, само че и никой не ровеше в кофите за отпадък, каквато е нормалната панорама през днешния ден. 

- Носиш ли отплата, реваншизъм?
- Глупости! Не! Към кого? Нямам отношение към политиците. Те сами се демонстрират каква стока са. Андрей Луканов сътвори десницата, всеки си изигра ролята... не ме интересуват! Дядо ми сътвори една страна, те я окрадоха. И нищо не дадоха на народа. Нямат право да се разхождат из Народното събрание...

- Одобряваш ли отхвърли на Жени Живкова да взе участие в конкуренцията за президент?
- Тя беше взела решението си много преди да й го предложат непосредствено. Много хора й се обаждаха да я питат какво мисли, дали би приела номинацията. Аз, в случай че бях на нейно място, нямаше да се откажа от присъединяване в президентските избори. Дори с настройката, че ще загубиш. Това е прекарване. Трупане на опит. А в сестра ми в действителност виждам президент, който би се справил добре с пълномощията и дилемите си.

- Усещаш ли отрицателното отношение на обществото поради това, че си част от Живкови?
- Кажи - от клана Живкови. Естествено е мнозина да имат отрицателна настройка. Но по-голямата част от хората имат пъклен положително отношение към мен. Особено в провинцията. Където и да отида, хората през днешния ден ми се радват доста повече, в сравнение с в тези години биха ми се радвали. 

- Демонстрираш непукизъм. Защо?
- Защото съм подобен. Като бях по-млад, бях още по-голям непукист. Сега въпреки всичко имам щерка, Катерина, сега се отглеждаме дружно, тъй като майка й е в чужбина. 

- Ходиш ли при Валя, вдовицата на татко ти?
- Да, в този момент се виждаме много по-често, в сравнение с преди. Странно е. Но очевидно скръбта, несгодите, нещастието сплотяват хората. Отивам при нея и дълго време си приказваме за татко ми. При нея празнотата от неговата липса е доста по-голяма, в сравнение с при мен. Те живееха по 24 часа дружно. 

- Иван Славков беше изявен американофоб. Това попречи ли му?
- Той първо беше американофил. Преди да отида в Съединени американски щати, той ми е разказвал невероятни истории за Америка. Но татко ми не одобряваше американската политика. Вероятно поради това му спретнаха и компромата с кино лентата за олимпийските игри. Тежко го претърпя. Много. Откакто го познавам, това бе най-тежкият миг в живота му - ударът беше по професионалните му качества. Но бързо си стъпи на краката. 

- След 1989-а по какъв начин се стабилизирахте финансово?
- Нали не си мислиш, че е имало разпределяне на куфарчета с пари? С тези измислици някои си пренаписаха биографиите. Аз съм сигурен, че дядо не е имал даже физически контакт с пари в последните години. А ни търсеха швейцарски сметки. Нищо няма на името на дядо, а беше наклеветен, че цялата страна работи за клана Живкови. Много съм си приказвал по този въпрос със сестра ми. Какви милиарди? Живея като всички останали елементарни хора.

- А петте милиона, които е оставил татко ти?
- О, към този момент ги разпределихме! Поравно. И ги харчим сега. (Смее се) Ето, това ми остана от татко ми - този часовник, който той носеше до последния си момент, в този момент аз го нося. Но пък аз не съм вещоман. Отначало се ядосвах на тези нелепости, само че към този момент не обръщам внимание. Истината е, че като всички хора и ние се борим да оцелеем в рецесията. 

- Но измислиците за алените милиарди са на алените ви приятели!
- 100% е по този начин. На нас като фамилия Българска социалистическа партия ни взе здравето. Партията подгони нашето семейство, не Костов. Нашите проблеми се позволиха по времето на Костов. Лошото е, че Костов унищожи страната. Чудя се за какво в този момент десните плюят по Бойко, откакто те унищожиха всичко!

- Имаш ли пояснение за тази партийна отплата?
- Имам, несъмнено! Първата причина е реваншизъм. Втората, откакто народът е бил насъскван против нас, въобразявам си какъв брой добре е звучало Тодор Живков да бъде вкаран в пандиза и наказан. От това някои натрупаха политически капитал. Всички ние бяхме подгонени по наставления. Не знам Луканов бил ли е двоен сътрудник, както се приказва, само че с цел да прояви такава отплата към нас, той се е допитвал до някого. Дали са били руснаците, дали американците - не знам, нямам концепция за какво беше тази негова ненавист съм дядо. Но Луканов беше основният душманин на фамилията, всички ни вкара в пандиза. Познавам го доста добре, с децата му бяхме доста близки, не знам за какво го направи. Но дейностите му бяха напълно целенасочени. За мен най-големият изменник на предишния век е Горбачов. Той съобщи системата и някой ден ще станат ясни сделките. 

- Как намираш света през днешния ден?
- Светът се срина. Излизане от тази рецесия няма. Никога! Бунтовете в Англия са предпремиера на това, което следва да се случи в Америка следващата година. Целият свят ще падне по този метод. Виждате какво става при арабите. Аз съм с леви хрумвания, не приказвам за комунизъм, само че това общество, в което живеем, тази пазарна стопанска система, тази лакомия на свръхбогатите до средата няма да докара човечеството. Средната класа изчезва, остават супербогатите и супербедните, които все по-често ще ги виждаме с колци по улиците. Балансът в света се наруши. Лудото отпечатване на долари и на евро без никакво покритие повлича всички надолу. И прекъсване няма. Задълженията на Съединени американски щати са в галактически размери, и то към Федералния запас. Следващият боен спор ще е сред Китай и Съединени американски щати. Всичко отива по дяволите! А от България никой не се интересува. Ще бъдем повлечени в общия въртоп. Но за това никой не приказва.

- От какво възприятие си опериран?
- От злоба!

- Големите ти лудости?
- Катастрофи поради превишена скорост. Но към този момент карам рационално.

- Какви книги четеш?
- Повърхностна литература. За тероризма. Тази тематика доста ме вълнува.

- Какво искаш да промениш в себе си?
- Нищо!